a different kind of monster

*Joseph Morgan*

И М Е
Никлаус Майкълсън
"Niklaus is the name my father gave me....Please, call me Klaus."

Г о д и н и:
25; n/a

Р а с а:
Хибрид

Д а р б а:
Като един от първородните вампири, Клаус притежава всяка позната дарба.

Х а р а к т е р:
За да вникнем изцяло в същината на характера на Никлаус, е необходимо да изясним част от миналото му, защото, както казва Фройд, детството е периодът, в който се оформя психическата структура на хората. А колкото до детството на Клаус, то не бе никак безпроблемно. В интерес на истината, то премина в непрестанно търсене на одобрение. Малкото момче полагаше неимоверни усилия, за да чуе похвала от баща си. Но независимо какво правеше, никога не я получаваше. Вместо това непрестанно ставаше обект на подигравки, бе подложен на унижения, с които Майкъл целеше единствено да покаже колко слаб и безхарактерен е синът му. Това накара Клаус да се отдалечи от родителите си, а отношенията с любимата му сестра и братята му охладняха.

Всичко тези чувства – яростта, завистта, която изпитваше към братята си заради любовта, която се четеше в очите на Майкъл, когато ги погледнеше, агресията и страха да не разочарова околните се умножиха, когато майка му го превърна във вампир.

"Truth be told, I'm as evil as it gets."

Като Древен Клаус бе живо въплащение на думата „чудовище”. Мнозина го описваха като садистичен, безчувствен, импулсивен, избухлив и силно агресивен. Но това едва бегло щрихираше същността му. Никлаус бе емоционален и чувствителен. Но за разлика от всички мили, сгворчиви вампири, които имаха склонност да изпадат в дълбока депресия, когато някой или нещо им причини болка, Клаус превръщаше тъгата в ярост, която бързо се изливаше върху всеки, който заставаше на пътя му. Майкълсън бе една добре работеща машина, въплъщаваща всички онези чувства, които караха хората да си разказват страховити истории за него, а свърхестествените създания да потръпват при изричането на името му.

"I’ve searched for you for over 500 years. Your death is going to last at least half that long."

Клаус често показваше и отмъстителната си страна. Списъка с имената, „опарили” се от буйния нрав на хибрида бе дълъг. Майкълсън не спираше пред нищо, когато си поставеше някаква цел. И тъй като не ценеше нито човешкия, нито живота на вампири, върколаци или вещици, бе готов да разкъса всеки, който се превърне в пречка за него. Но към тези, които го предаваха, той показваше онази садистична страна от същността си, за която споменах преди малко. Никлаус приемаше смъртта като спасение пред това да се изправиш срещу него. Затова пощадяваше живота на предателите, но ги оставяше да живеят в страх, докато страхът им не се превърне в параноя.

"I`ll get straight to the point, love. People have been after me for a thousand year and I`m always one step ahead, so whatever it is you`re trying. Go for it, give it your best shot. You won`t succeed."

Добре е да споменем, че Клаус винаги успяваше да изпревари противниците си. Винаги се намираше с две крачки пред тях и съумяваше да провали всеки план, насочен срещу него. Това, заедно с всички останали качества, го правеха истински кошмар за всяко живо или мъртво създание.
Единствената слабост, ако изобщо можеше да се определи така, се криеше в безрезервната и дълбока любов и отдаденост към семейството му. Неведнъж Никлаус бе показвал силната привързаност към по-малката си сестра Ребека. Макар многократно да й отнемаше шанса да живее, затваряйки я в ковчег, той вярваше, че в действията си се води единствено от любов и братска грижа.

"I gave you that opportunity. And you sided against me."

Въпреки всичко, Клаус беше благородник. Като най-древният вампир, бродил някога по земята, той бе станал свидетел на множество епохи, много от които контролирани от самия него. Макар да бе роден и отгледан в едно обикновено селце, във вените му течеше кръв на благородник, в какъвто се превърна още през 12 век. Което предопределяше и може би една от малкото добри страни на характера му – винаги държеше на думата си. Е, за разлика от Илайджа, за когото честта и достойнството бяха на първо място, Клаус често откриваше начини да заобиколи даденото обещание, да немри пробойни в сделката и по този начин да си спести нежелани обрати.

И с т о р и я:
Вече запознати с немалка част от детството и характера на Никлаус, навярно се питате какво е накарало баща му да го ненавижда и да се отнася към него по този начин. Нека започнем от самото начало...

9-10 век
Никлаус Майкълсън е роден около десети век в малко селце на мястото, където сега се издига Мистик Фолс. Има двама по-големи братя – Илайджа и Фин, един по-малък, който в много отношения и най-вече по буйния си нрав приличаше на него – Кол, както и любимата му по-малка сестричка Ребека. Но за разлика от останалите членове на семейството си, Клаус не беше син на Майкъл. Единственото, което Естер някога бе разказвала за истинския му баща бе това, че е върколак, което предопредели още в ранна възраст съдбата на момчето. С вълчия ген в кръвта си, той лесно изпъкваше пред братята си и всички останали в селото. Но за да го предпази от проклятието на върколаците, майка му – една от най-древните и могъщи вещици – успяла да заключи, посредством магия, гена му.
По ирония на съдбата, семейство Майкълсън живееше, заобиколено от върколаци. И същите тези върколаци, в една злополучна нощ, отнели живота на най-младият член на семейството – Хенри. И това се оказала и повратната точка в историята не само на рода Майкълсън и живота на Клаус, но и в развитието на цялото човечество и върколашката раса. Отново използвайки магия, Естер превърнала децата си в непобедими създания, които не само да имат достатъчно сила да се защитят от вълците, но и достатъчно могъщи, за да ги унищожат напълно.
Така било поставено началото на новия живот на Никлаус – древен вампир с дълбоко заключен вълчи ген във вените му. Истинска бомба със закъснител.

През следващите векове, единствената цел на Клаус бе да отключи силата, която се таи в него, а между временно успя да създаде огромен брой вампири и да умножи расата си многократно.

1492 година
Мечтата започна да се сбъдва. Многовековното търсене на двойничка на първородната Петрова най-сетне успя и той откри Катерина. Красивото момиче, точно копие на любимата му Татя, бе основното звено в плана му. Именно нейната жертва, нейната кръв, щяха да го превърнат в единственото по рода си създание, истински непобедимо и могъщо, перфектна комбинация от вълк и вампир.
Но както съдбата чество обича да прави, планът на Никлаус се срина така бързо, че той отказваше да приеме случващото се за истина. Предателството на Катерина и превръщането й във вампир окончателно подписаха присъдата й – да прекара живот, бягайки от вампира, чиято кръв (макар и не пряко) я бе създала.
Историята между двамата продължа дълго и заема голяма част от живота на Майкълсън, но това не го спря да продължи търсенето си на нова двойничка на Петрова.

Както се досещате, така все пак се появи, макар и пет века по-късно. С помощта на невинната Елена Гилбърт, Клаус успя да завърши ритуала, да отключи вълчия ген, който хилядолетия наред бе държан дълбоко заключен. А с превръщането си в хибрид, Майкълсън се завърна към добре познатите си занимания – създаване на армия от себеподобни, които му бяха не просто благодарни, но и верни. Дотколкова, че верността им граничеше с фанатизъм. Бяха готови да направят абсолютно всичко, за да угодят на създателя си. Тази толкова силна връзка между хибридите и Клаус, караше Майкълсън да се чувства още по-силен, като истински господар на съдбите им.

Допълнителна информация:
- силно привързан към сестра си
- неуязвим към всяко оръжие
- пази в тайна, че е убил майка си