Hello? Hello? C-Can you hear me?

Външен вид:
“Never was there ever a girl so pretty.”
акар и най-сетне достигнала среден ръст, Алекс все още си беше предишния дребосък - едвам достигаше 160 сантиметра, но това бързо се поправяше с високи токчета. Има здрава, гъвкава фигура, съчетана по един наистина удивителен начин с чудно изящество. Походката й е лека и пъргава, движи се с енергичните, устремени стъпки на танцьорка. Наблюдавана отстрани, винаги изглежда, като че бърза нанякъде – но това е просто защото не може да стои на едно място.
Определението „обикновена” в никакъв случай не може да бъде отнесено до нея – защото няма нищо обикновено в огромните й, сияйни нефритено зелени очи, няма нищо обикновено в пухкавите розови устни, нито в чистата матова кожа, правилното малко носле и изящните, плътни вежди. По раменете и гърба й, чак до кръста, се спуска водопад от едри, рижави коси, меки и лъскави – те са най-голямата гордост на Александра.
Облича се предимно в стила, назоваван с доста разтегливото понятие „vintage”. Робиня на модата.. По ръцете й винаги има най-различни дрънкулки, като една от тях е сребърен пръстен, отличаващ се от другите й цветни бижута. Той е подарен от баща 'и и значи много за нея.
Характер:
“God, I’m so crazy, baby. I’m sorry that I’m misbehaving.  I’m your little harlot, starlet, Queen of Conney Island, raisin’ hell all over town. Sorry ‘bout it!”
Арогантна. Емоционална. Избухлива. Темпераментна. Пламенна като специалността си. Трил има изключително много лоши черти, които, за съжаление, преобладават в характера й. Обича да се налага и да командва, в кръвта й е. Нали знаете какво казват? Кръвта вода не става. През повечето време е доста саркастична, уверена е в себе си, не мисли, че нещо може да я спре.
“I drive fast, wind in my hair, I push you to the limits, ‘cause I just don't care.”
Тя е от момичетата, които биха запалили къщата ти, ей така, за удоволствие. Имало е много гаджета, но никога не се е влюбвала, защото е научена, че любовта само съсипва. Не се страхува от нищо. Чувала е думата “страх”, но избира да вярва, че просто не й приляга. Но в характера й има и добри черти. Дълбоко в себе си е състрадателна и грижовна, хората, които са изпитали добротата й се брояха на пръсти.
“Darling, darling, doesn’t have a problem, lying to herself, ‘cause her liquor’s top shelf.”
Чувства се безнадеждна. Депресирана. Ядосана. Загубила е себе си и не може да намери пътя обратно.
История:
“I believe I am in Hell, therefore I am.”
Родена в богато семейство тя израства в разкош непрестанно глезена от прислужничките си. Но има едно нещо, което й липсва - вниманието на родителите й. Те често я оставят сама в къщи под грижите единствено на прислужничките, които изпълняват всяко нейно желание. Но на нея това не й е достатъчно. Липсва й семейството. Когато става на 15 тя просто изчезва, дори не дочаква шестнадесетия си рожден ден. Напускайки дома си тя започва да живее със свой приятел, а след това си купува къща далече от тази на родителите й. Не желае да ги вижда. Смята, че щом е усетила какво е най-близките ти хора да те пренебрегват, трябва и те да го усетят, за да разберат какво са направили.
След известно време Алекс започва да излиза от правия път. Всичко започва с малки кражби и продължава с убийства. Те не са чак толкова много, но всеки убит от Алекс човек, все някак си го е заслужил. Тя не прави нищо без смислена причина. В училище има репутацията на опасна и секси. Всяко момче я желае, но всеки, който се опита да я има без нейно желание после си пати. Започва да живее импулсивен и забързан живот, живее като за последно и се наслаждава на живота. Баровете са едно от многото й развлечения, а момчетата не спират да се тълпят около нея. Животът и бе повече от хубав -поне за нея- ,но един ден получава съобщение от блокиран номер в което пише ,че баща 'и умира. Тя  не знае ,какво да прави. Да се прибере в Ню Орлианс или да си остане в Калифорния? Решава ,че трябва да се прибере и да разбере дали баща 'и е мъртъв или е просто някаква шега и ако беше шега ,човека който ч бе сътворил дълбоко щеше да си плати.